Вашият AI инструмент вече умее да пише HTML, JavaScript и бизнес логика. Това, което не познава, е платформата, върху която ще работи кодът му. Тези документи са написани, за да бъдат поставени в асистента ви: оттам той създава приложение, което тръгва в LimeOS от първия път.
Операционната система не ви кара да пишете драйвера на принтера. LimeOS не ви кара да пишете акаунтите, правата и сигурността: те вече са налице и вашето приложение се включва към тях.
Това, което остава да напишете, евашето приложение. Останалото е осигурено — и то е точно това, което вашият AI не би направил правилно.
Тези команди ще ги напише вашият асистент: дайте му справочника и той сам инсталира, публикува и проверява. Приложението в LimeOS си остава обикновено HTML/JS приложение — сървърът сервира вашите файлове и извиква вашия код за динамичната част.
python vhtml.py new my-app --mount my-app --title "Моето приложение"python vhtml.py install my-app# веднъж: създава приложението и неговите макросиpython vhtml.py register my-app# веднъж: запазва маршрута /my-apppython vhtml.py push my-app# променен е макросpython vhtml.py res my-app# променен е html, css или js
Поставете ги в асистента си: там той намира всичко, което не е можел да отгатне. Всяко правило е придружено от симптома, който го е наложил, защото тези симптоми почти винаги сочат грешната причина — а един AI се подвежда също като човек.
Дайте този списък на своя AI: той ще знае какво да извиква, а вие няма да трябва да му обяснявате.
Две, които пестят време:verifyобхожда всеки маршрут и назовава мъртвите;logsпоказва дневника на вашето приложение — този, който никога не се появява в дневника на сървъра и който първия път се търси дълго.
Пет доставени шаблона, от най-простия до най-предписващия: авторът не налага нищо, после авторът поема страницата. Писмо, фактура, оферта, протокол от проверка и сонда, която показва докъде стига машината.
Три публикувани етапа до момента, за всеки от които е описано какво се е променило, на ясен език.